Мола в Калифорния

Мола.

Силно стиснати, Ториейро и Арън се "приземиха" на тврърда земя. Жената пусна момчето и се огледа настрани. не рябваше никой да ги види как се телепорират.
- Готово. Не беше страшно, нали ?! - Тихо промълви красавицата и нервно отметна един кичур от чупливата си, огнено червена коса. - Избери който си искаш дрехи. Не се притеснявай дори да са доста по - големи. Ще ги смалим. - Каза и се ухили чаровно.

Гост

Арън пристъпи няколко крачки напред, и предпазливо посочи един спортен екип и някакви обикновени маратонки .. Той не бе суетен, не се интересуваше от външния вид. Веднага щом посочи дрехите, те започнаха да се мокрят. Уинтър хвана ръката си и я свали, като погледна настрани със изпълнен с болка поглед. Винаги ставаше така ..
- Тези дрехи .. - измънка тихо белокоското.

- Ами окей тогава. Искаш ли да направим нещо по твое желание, след като свършим с обиколката? Е, стига да не си прекалено уморен. - Нежно го попита и се усмихна майчински. Влязоха в магазина и учителката подаде парите на жената.
- Заповядайте. - Усмихна се мило и погали момчето по косата.
- Не ст ли прекалено млада за майка? - Ухили се момчето зад щанда. - Може ли тримата заедно да отидем в онова кафене ей там? Ние ще пием кафе, а синът ви - какао. - Още по - чаровно се усмихна и посочи кафенето.
- Не съм му майка. - Отговори и излезе бързо от магазина.

Гост

- Не съм дете.. - изръмжа раздразнено Арън и впери тюркоазения си поглед в момчето, след което замрази блиския предмет до него.
- Мразя да ме наричат дете .. - изсумтя белокоското, вървейки до Ториейро. Пъхна ръце в джобовете си и въздъхна. След известно време погледна към директорката.
- Защо се държиш така с мен, сякаш съм дете от детската градина? Мога и сам да се оправя. Казах ти да не ме докосваш .. - Арън й шепнеше тихо, сякаш да не я нарани, но тона му бе студен. Струваше му се сякаш тя му се подиграваше с това нежно държание.